Mar 15, 2008, 7:33 PM

Изгубени в превода

  Poetry
685 0 12

Толкова думи, издухани

от вятъра на неразбиране,

от тебе и мене просмукани

с некомпромисното събиране.

 

 

Толкова жестове, дадени

за музи на уморени поети.

Присадки. Хибридно извадени

от прекопаване между редовете.

 

 

Толкова време съвместие,

загубено в смешни причини,

които не искаха съответствие,

а само предимството да се разминат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Comments

Comments

  • присаден в калем от срички
    завързан с лико от непознаване
    все чакам пролетни птички
    да изкълват напъпило претворяване

    а мъзгата спечено машинно масло
    тече от вън на вътре
    вятър в къдрици прокарва сукно
    и ръката студена под коприната тръпне

    почвата песъклива ненаторена с трупове
    аз там наприхванал ще умра
    захранка за теб да бъда утре
    и в калемите ми очни
    ...да цъфнеш
    ...жена


  • ти си номер 1 просто!!!
  • Точно!
    Аплодисменти!
  • Ухаааа... Пълнокефещо/тая па дума откъде изскочи?/ стихо! Ще пробвам да се намеря в оригинала! Благодаря за изпитаната наслада!
    Ave
  • Пак да се повторя...
    имах нужда да си го прочета още веднъж това!!!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...