Изгубени видения
От светлата страна на тъмнината
струи животът ти, мъглите разпиляващ.
Защо зад рамката на тленността позната,
загледан жадно в силуетите оставаш?
Залъгваш се, че в себе си живееш,
а обитаваш постоянно чужда къща.
Вълната, с която не успя да се слееш
като делфин на сушата те връща.
Зад чужди мисли се прикриват сетивата,
защото твоите са станали прозрачни.
Привидният покой се храни от тъгата
и прави всяка устременост непохватна.
Аз още мога да обичам - казваш плахо,
а се надяваш все още да вярваш поне.
Закъснели птици да отлитнат не успяха,
не откриха лек за атрофирали криле.
Тежи и те превива връзката с ключове,
ръждясали от търсенето на Вратата.
Събираш цял живот видения изгубени
от тъмната страна на светлината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
