nyctophilia (Георги)
32 189
8.01.2015 г., 14:08 ч.

Изгубени видения 

  Поезия » Друга
1228 1 6

От светлата страна на тъмнината

струи животът ти, мъглите разпиляващ.

Защо зад рамката на тленността позната,

загледан жадно в силуетите оставаш?

 

Залъгваш се, че в себе си живееш,

а обитаваш постоянно чужда къща.

Вълната,  с която не успя да се слееш

като делфин на сушата те връща.

 

Зад чужди мисли се прикриват сетивата,

защото твоите са станали прозрачни.

Привидният покой се храни от тъгата

и прави всяка устременост непохватна.

 

Аз още мога да обичам - казваш плахо,

а се надяваш все още да вярваш поне.

Закъснели птици да отлитнат не успяха,

не откриха лек за атрофирали криле.

 

Тежи и те превива връзката с ключове,

ръждясали от търсенето на Вратата.

Събираш цял живот видения изгубени

от тъмната страна на светлината.

 

© Георги Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Я, какво си открих! Че си го и харесах на всичкото отгоре!
  • ... в собственото си затъмнение светиш... обърни се към себе си...
  • ...Че за какво и е антидот на никтофилията, тя си е много прочистващо състояние, направо обусловеност.
    Благодарности и поздрави!
  • Сега го открих този "лъч", ама той е като "антидот" на никтофилията ...
    Много добро попадение:
    "Събираш цял живот видения изгубени
    от тъмната страна на светлината."
    Поздрави!
  • Благодаря ти, Събина! Твоят начин на изразяване също много ми харесва! Ще публикувам нови неща, надявам се, скоро. Много успехи и вдъхновения ти желая!
  • Много ми допада начина, по който пишеш, не ме бива особено много в коментирането, но много ще се радвам да прочета още твои неща.
Предложения
: ??:??