Изгубени видения
От светлата страна на тъмнината
струи животът ти, мъглите разпиляващ.
Защо зад рамката на тленността позната,
загледан жадно в силуетите оставаш?
Залъгваш се, че в себе си живееш,
а обитаваш постоянно чужда къща.
Вълната, с която не успя да се слееш
като делфин на сушата те връща.
Зад чужди мисли се прикриват сетивата,
защото твоите са станали прозрачни.
Привидният покой се храни от тъгата
и прави всяка устременост непохватна.
Аз още мога да обичам - казваш плахо,
а се надяваш все още да вярваш поне.
Закъснели птици да отлитнат не успяха,
не откриха лек за атрофирали криле.
Тежи и те превива връзката с ключове,
ръждясали от търсенето на Вратата.
Събираш цял живот видения изгубени
от тъмната страна на светлината.
© Георги All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Я, какво си открих! Че си го и харесах на всичкото отгоре!
-
... в собственото си затъмнение светиш... обърни се към себе си...
-
...Че за какво и е антидот на никтофилията, тя си е много прочистващо състояние, направо обусловеност.
Благодарности и поздрави! -
Сега го открих този "лъч", ама той е като "антидот" на никтофилията ...
Много добро попадение:
"Събираш цял живот видения изгубени
от тъмната страна на светлината."
Поздрави! -
Благодаря ти, Събина! Твоят начин на изразяване също много ми харесва! Ще публикувам нови неща, надявам се, скоро. Много успехи и вдъхновения ти желая!
-
Много ми допада начина, по който пишеш, не ме бива особено много в коментирането, но много ще се радвам да прочета още твои неща.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
