Изгубени видения
От светлата страна на тъмнината
струи животът ти, мъглите разпиляващ.
Защо зад рамката на тленността позната,
загледан жадно в силуетите оставаш?
Залъгваш се, че в себе си живееш,
а обитаваш постоянно чужда къща.
Вълната, с която не успя да се слееш
като делфин на сушата те връща.
Зад чужди мисли се прикриват сетивата,
защото твоите са станали прозрачни.
Привидният покой се храни от тъгата
и прави всяка устременост непохватна.
Аз още мога да обичам - казваш плахо,
а се надяваш все още да вярваш поне.
Закъснели птици да отлитнат не успяха,
не откриха лек за атрофирали криле.
Тежи и те превива връзката с ключове,
ръждясали от търсенето на Вратата.
Събираш цял живот видения изгубени
от тъмната страна на светлината.
© Георги All rights reserved.
