Изгубеният рай
Изгубеният рай
От таз дълбока болка съм смутена.
Така внезапно в мене се роди.
Като сред жарко пладне изсушена,
аз търся освежителни води...
Във тях ще влезна и ще я отмия,
и тя дълбоко ще се потопи,
но първо дай от чашата да пия,
че споменът за теб да ме крепи!
Ще се преселим в друго измерение –
в отрязъка на нашите мечти.
Два спътника потърсили спасение,
пътуващи сред тихите звезди...
И кой ще може туй да ми отнеме?
Мигът щастлив ще бъде само мой.
Ако го търсиш – конят е със стреме!
Ако го гониш – бързо оседлай!
Не се завръща време отлетяло,
но споменът е наше време, знай!
През днешното прескача полудяло,
но в бъдното – изгубеният рай.
.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
