stoyna (Стойна Димова)
304 3418
30.10.2014 г., 2:03 ч.

Изгубеният рай 

  Поезия » Любовна
405 0 9

                                            Изгубеният  рай

                               От таз дълбока болка съм смутена.

                               Така внезапно в мене се роди.

                               Като сред жарко пладне изсушена,

                               аз търся освежителни води...

                               Във тях ще влезна и ще я отмия,

                               и тя дълбоко ще се потопи,

                               но първо дай от чашата да пия,

                               че споменът за теб да ме крепи!

                               Ще се преселим в друго измерение –

                               в отрязъка на нашите мечти.

                               Два спътника потърсили спасение,

                               пътуващи сред тихите звезди...

                               И кой ще може туй да ми отнеме?

                               Мигът щастлив ще бъде само мой.

                               Ако го търсиш – конят е със стреме!

                               Ако го гониш – бързо оседлай!

                               Не се завръща време отлетяло,

                               но споменът е наше време, знай!

                               През днешното прескача полудяло,

                               но в бъдното – изгубеният рай.

 

                                                   

.

 

                                              

© Стойна Димова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много дълбок и мъдър стих.Който до последно кара ума да пресъздава картината която ти си сътворила!Стих пълен с магнетизъм!Поздравявам те приятеко!!!
  • Плами, днес много съм мислила за теб.Нямаше твоя публикация и никаде не видях коментар от тебе. Слава Богу - значи си добре!
    Юлия, добре дошла! Много се радвам, че ще контактуваме!Човек се
    учи от всеки друг, защото всеки внася нещо ново.
    Благодаря и на двете за чудесните коментари!
    Поздрав и лека нощ!
  • Много хубав стих си сътворила
    и този път Тони!
    Прочетох го с удоволствие
    и се потопих в думите му!
    ПОЗДРАВИ И ХУБАВА ВДЪХНОВЕНА ВЕЧЕР ТИ ЖЕЛАЯ!!!
  • Никола, благодаря ти за анализа, който си направил на стихото ми!Радвам се, че ти харесва!
    Камена, радвам се, че си проявила интерес към писанието ми!Благодаря ти!Доколкото си спомням май и аз четах твоя творба.
    Поздрав за двамата и спокоен ден!
  • Звучи като от друго измерение. Много ми хареса!
  • Страхотна ритмичност и напевност има в стихото, Стойна!!
    "Ще се преселим в друго измерение-
    в отрязъка на нашите мечти.
    Два спътника потърсили спасение,
    пътуващи сред тихите звезди..."
    Красота!!Поздрави от мен и хубав ден!
  • Анна, Мисан, Загора - много ви благодаря за положителните коментари! желая ви хубав ден!
  • Стихотворението излъчва една магнетична енергия.Тя ме кара да ти вярвам безрезервно.Един от големите човешки парадокси е,че помним само прекрасните мигове от живота и затова съзнанието се гуши в прегръдката на миналото,а е сомнамбул в настоящето.Написано е съществено и елегантно.Благодаря ти,Стойна!Поздрави-Загора
  • Страхотна романтика и първичност струят от редовете на творбата ти, Стойна! Те се съчетават и с една приказност, която силно ми импонира.
    Права е и Анна, че тук има и философия - философията на отминалото време и на възкресяването му чрез сакралността, заключена в спомените.

    Поздравление и най-висока оценка за великолепното стихотворение!
Предложения
: ??:??