Изгубеният свят
Островърха шапката достигаше
до поясите на дъгата пълноводна...
Дори на пръсти се надигах,
за да се почувствам истински свободна.
Плитките ми се докосваха
до дървета, на живот богати.
А аз, изумрудена и боса,
търсех моя свят, препатил
от множество инвазии
на тъмнопишещи поети,
оставили в метастази
своите сонети.
Тях слушах без слушалки,
ушите ми горяха.
И пред избухване запалки
в пръстите ми огън вляха.
Непотушила мъки,
поисках от живота
да съм вдовицата - разлъка,
но не и примирение - охота...
Сега го търся своя свят избягал,
носил само хартиени корони.
Островърха шапка му приляга,
дано от устните му прошка се отрони...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
Поздрави!
