Изгубеният свят
Островърха шапката достигаше
до поясите на дъгата пълноводна...
Дори на пръсти се надигах,
за да се почувствам истински свободна.
Плитките ми се докосваха
до дървета, на живот богати.
А аз, изумрудена и боса,
търсех моя свят, препатил
от множество инвазии
на тъмнопишещи поети,
оставили в метастази
своите сонети.
Тях слушах без слушалки,
ушите ми горяха.
И пред избухване запалки
в пръстите ми огън вляха.
Непотушила мъки,
поисках от живота
да съм вдовицата - разлъка,
но не и примирение - охота...
Сега го търся своя свят избягал,
носил само хартиени корони.
Островърха шапка му приляга,
дано от устните му прошка се отрони...
© Ниела Вон All rights reserved.
Поздрави!
