10.11.2008 г., 11:08

Изгубено

868 0 9
Нещо се случва...
Някъде...
Нещо умира...
Навсякъде...
Нещо се промъква под вратата, защото не е отключена...
Нещо сънува...
Че изниква от нищото...
Нещо плаче...
Никой не чува...
Нещо тъгува, че не тъгуват за него...
Нещо обича, а не може да бъде обичано...
Нещо мрази заради болката...
Болката, отровила живота му...
То не беше виновно, че я прие...
Нещо се случи...
То е само...
Нещо се изгуби в своето "никъде"...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Самота Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • V_a_n_q, всеки се е губил. Въпроса е да успееш да продължиш напред, с усмивка и увереност! Поздрави и за теб.
  • И аз съм се губила в своето "никъде"...Самотно,празно...
    Поздрави за стиха!
  • lunna_sianka, благодаря ти Прегръдки и за теб
  • Хубав стих!
    Поздрав и прегръдка!
  • mrs_love, удоволствието е мое

    ananke, има има ама къде ли се крие, да му се не види Поздрави и за теб

    vezna, ти хубаво я усети, сподели и аз да я почувствам Усмивки

    radi., стига да е приятно чувството ще продължавам да ви 'бъркам отвътре' )

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...