10 нояб. 2008 г., 11:08

Изгубено

874 0 9
Нещо се случва...
Някъде...
Нещо умира...
Навсякъде...
Нещо се промъква под вратата, защото не е отключена...
Нещо сънува...
Че изниква от нищото...
Нещо плаче...
Никой не чува...
Нещо тъгува, че не тъгуват за него...
Нещо обича, а не може да бъде обичано...
Нещо мрази заради болката...
Болката, отровила живота му...
То не беше виновно, че я прие...
Нещо се случи...
То е само...
Нещо се изгуби в своето "никъде"...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Самота Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • V_a_n_q, всеки се е губил. Въпроса е да успееш да продължиш напред, с усмивка и увереност! Поздрави и за теб.
  • И аз съм се губила в своето "никъде"...Самотно,празно...
    Поздрави за стиха!
  • lunna_sianka, благодаря ти Прегръдки и за теб
  • Хубав стих!
    Поздрав и прегръдка!
  • mrs_love, удоволствието е мое

    ananke, има има ама къде ли се крие, да му се не види Поздрави и за теб

    vezna, ти хубаво я усети, сподели и аз да я почувствам Усмивки

    radi., стига да е приятно чувството ще продължавам да ви 'бъркам отвътре' )

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...