19.12.2006 г., 20:33 ч.

Изгубено дете 

  Поезия
1108 0 6
Изгубено дете

Една усмивка на дете,
плахо протегната ръка,
обагрено в сълзи лице,
победило смъртта.

Копнеж нощта обгръща
дете мрака....прегръща
и всичко в този здрач...
...в магия се превръща.

Болка,фарс на тишината,
кръв,похабена и безлика.
Смях разкъсал синевата
сълза от лицето...изтрита.

Хоризонт от мечти и тиха
....тъга,
дете вървящо сред мрак,
на което никой не подава
....ръка,
изгубило в кръвта,своя....
....страх.

Една сълза изгаря лицето
непознало топлината.
Една ръка докосва лицето
непознало светлината.

Последно дихание,очите
.....притваря.
Последна надежда, душата
.....изгаря.
Последна усмивка лицето...
....разкъсва.
Последна сълза хоризонта
....разпокъсва.

....на едно изгубено дете.

© Пламен Йовчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тъжен е стиха ти, болезнен и тежък.
    Думите ти дращят и раздират сърцето.
    Прекрасен стих.

    Поздрав.
  • Поздравления и за този стих!
    Ти си изумително талантлив и милостив!
  • Тъжно и хубаво е!
  • Силни са думите ти!!!
    Поздравявам те
  • Тъжно,но определено може да накара човек да се замисли за много неща!
    Мрачната тежест,с която е изпит стиха омагьосва...
  • Тежко... и силно!
    Отлично!
Предложения
: ??:??