Dec 19, 2006, 8:33 PM

Изгубено дете

  Poetry
1.3K 0 6
Изгубено дете

Една усмивка на дете,
плахо протегната ръка,
обагрено в сълзи лице,
победило смъртта.

Копнеж нощта обгръща
дете мрака....прегръща
и всичко в този здрач...
...в магия се превръща.

Болка,фарс на тишината,
кръв,похабена и безлика.
Смях разкъсал синевата
сълза от лицето...изтрита.

Хоризонт от мечти и тиха
....тъга,
дете вървящо сред мрак,
на което никой не подава
....ръка,
изгубило в кръвта,своя....
....страх.

Една сълза изгаря лицето
непознало топлината.
Една ръка докосва лицето
непознало светлината.

Последно дихание,очите
.....притваря.
Последна надежда, душата
.....изгаря.
Последна усмивка лицето...
....разкъсва.
Последна сълза хоризонта
....разпокъсва.

....на едно изгубено дете.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Йовчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъжен е стиха ти, болезнен и тежък.
    Думите ти дращят и раздират сърцето.
    Прекрасен стих.

    Поздрав.
  • Поздравления и за този стих!
    Ти си изумително талантлив и милостив!
  • Тъжно и хубаво е!
  • Силни са думите ти!!!
    Поздравявам те
  • Тъжно,но определено може да накара човек да се замисли за много неща!
    Мрачната тежест,с която е изпит стиха омагьосва...

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...