Изгубено детство
Животът си минава
и ето вече съм голяма.
Пораснах, не защото исках,
а защото друг избор няма.
Промених се бързо,
защото животът ми изисква.
Вече не съм дете,
макар че ми се иска.
Липсват ми миговете детски
и играчките безброй
и как с обелени колене
не давах на майка ми покой.
Липсват ми учителките стари
и безгрижните игри.
Липсват ми годините предишни
и времето, когато не ми трябваха пари.
Липсват ми Коледите семейни,
когато с трепет безспирен
подаръци имаше,
но само ако си бил мирен.
А сега всичко е различно!
Няма го семейството сплотено
и всичко е безлично.
Годините не ще се върнат,
нито детството безгрижно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бори Рашкова Всички права запазени
