Животът си минава

и ето вече съм голяма.

Пораснах, не защото исках,

а защото друг избор няма.

Промених се бързо,

защото животът ми изисква.

Вече не съм дете,

макар че ми се иска.

Липсват ми миговете детски

и играчките безброй

и как с обелени колене

не давах на майка ми покой.

Липсват ми учителките стари

и безгрижните игри.

Липсват ми годините предишни

и времето, когато не ми трябваха пари.

Липсват ми Коледите семейни,

когато с трепет безспирен

подаръци имаше,

но само ако си бил мирен.

А сега всичко е различно!

Няма го семейството сплотено

и всичко е безлично.

Годините не ще се върнат,

нито детството безгрижно!