Изгубено доверие

Здравей, любов, изминала и тъжна!

Сега сами сме, на кого си нужна?

Разпадна се, остави ни със спомена красив,

Сега аз питам НЕГО, бил ли си щастлив?

Илюзия ли е било изминалото време,

Жестоката съдбата и него ли ще ни отнеме?

Сега съм тъжна, и винаги се чудя

Дали си по-добре, една заблуда.

Къде си, с кой си, искам ли да знам,

Че споменът е тежък, все ме връща там,

Във къщата, където бяхме аз си ти,

Твърдяхме, че никой няма да ни раздели.

Сега на две страни обърнахме се с теб

И в погледите има само тъжен лед.

Дали си липсваме, едва ли е така?

От тук насетне ще живеем в самота.

Кажи ми как със тебе стихнахме до там?

Оставихме дома ни,  празен, пуст и сам.

И в него вече няма радост и веселие.

Настанило се е само изгубеното ни доверие.