Изгубено доверие
Здравей, любов, изминала и тъжна!
Сега сами сме, на кого си нужна?
Разпадна се, остави ни със спомена красив,
Сега аз питам НЕГО, бил ли си щастлив?
Илюзия ли е било изминалото време,
Жестоката съдбата и него ли ще ни отнеме?
Сега съм тъжна, и винаги се чудя
Дали си по-добре, една заблуда.
Къде си, с кой си, искам ли да знам,
Че споменът е тежък, все ме връща там,
Във къщата, където бяхме аз си ти,
Твърдяхме, че никой няма да ни раздели.
Сега на две страни обърнахме се с теб
И в погледите има само тъжен лед.
Дали си липсваме, едва ли е така?
От тук насетне ще живеем в самота.
Кажи ми как със тебе стихнахме до там?
Оставихме дома ни, празен, пуст и сам.
И в него вече няма радост и веселие.
Настанило се е само изгубеното ни доверие.
© Галя Николова All rights reserved.