12.12.2015 г., 18:18

Изгубено коренче

784 0 16

Изгубено коренче

 

Ще се вмъквам тайничко в душата ти,

ще се дърпаш, но няма да ме видиш.

Ще бягаш вечно в страховете си,

но аз ще бъда там, ще ги разпитвам.

Прикапват сълзите ти във очите ми,

онези, които не можа да пуснеш;

ще бъда глас във тъжни мисли -

те ще ми шептят защо е пусто...

Ще тичам любопитна с враговете ти

и ще пробвам да те срещна - ей така, наистина.

Но думите ми пак ще са заплетени...

Вмъкнах се, да се разлистя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • интересно!
  • "Вмъкнах се, да се разлистя." Силен край, който всъщност е едно НАЧАЛО
  • Ева, благодаря ти... Искрено се радвам Радвам се и, че отново мога да гледам картините ти...
  • Имаш страхотен напредък Йоана! Великолепен стих!
  • Светли празници и за теб, Гавраил! Благодаря ти! Пожелавам ти да попадаш все на добри лирически

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...