Изгубено утро
Изтрих на пролетното утро синевата
и ето ме - застанала пред голото небе,
реших да нарисувам на тревата
едно измислено от мен море.
Във мидена черупка скрих зората,
защо да чакам ден без синева,
захвърлих я дълбоко във водата,
една вълна ме плисна и сега
рисувам пак изгубеното утро,
а как искри и колко е пречудно
да чакаш ден под истинско небе!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сара Махова Всички права запазени
