Изтрих на пролетното утро синевата
и ето ме - застанала пред голото небе,
реших да нарисувам на тревата
едно измислено от мен море.
Във мидена черупка скрих зората,
защо да чакам ден без синева,
захвърлих я дълбоко във водата,
една вълна ме плисна и сега
рисувам пак изгубеното утро,
а как искри и колко е пречудно
да чакаш ден под истинско небе!
© Сара Махова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
