6 sept 2012, 22:53

Изгубено утро 

  Poesía
1225 1 3

                                      

 

Изтрих на пролетното утро синевата

и ето ме - застанала пред голото небе,

реших да нарисувам на тревата

едно измислено от мен море.   

Във мидена черупка скрих зората,

защо да чакам ден без синева,

захвърлих я дълбоко във водата,

една вълна ме плисна и сега

рисувам пак изгубеното утро,

а как искри и колко е пречудно

да чакаш ден под истинско небе!

 

                                             

© Сара Махова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??