Изгубено утро

Poesía

1.5K 1 3

Изтрих на пролетното утро синевата

и ето ме - застанала пред голото небе,

реших да нарисувам на тревата

едно измислено от мен море.

Във мидена черупка скрих зората,

защо да чакам ден без синева,

захвърлих я дълбоко във водата,

една вълна ме плисна и сега

рисувам пак изгубеното утро,

а как искри и колко е пречудно

да чакаш ден под истинско небе!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Sara (Сара Махова)

Благодаря на всички за отзивите! Поздрави от Италия - моето ново вдъхновение.

2012-09-07T23:14:47+03:00
Rali23 (Ралица)

Прекрасно е!

2012-09-07T09:40:22+03:00
kampanula (Татяна)

Хубаво е! Поздрави, Сара!

2012-09-07T04:19:28+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0