Изгубено утро

Poesía

1.5K 1 3

Изтрих на пролетното утро синевата

и ето ме - застанала пред голото небе,

реших да нарисувам на тревата

едно измислено от мен море.

Във мидена черупка скрих зората,

защо да чакам ден без синева,

захвърлих я дълбоко във водата,

една вълна ме плисна и сега

рисувам пак изгубеното утро,

а как искри и колко е пречудно

да чакаш ден под истинско небе!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Sara (Сара Махова)

Благодаря на всички за отзивите! Поздрави от Италия - моето ново вдъхновение.

2012-09-07T23:14:47+03:00
Rali23 (Ралица)

Прекрасно е!

2012-09-07T09:40:22+03:00
kampanula (Татяна)

Хубаво е! Поздрави, Сара!

2012-09-07T04:19:28+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0