Изгубено утро

Poesía

1.5K 1 3

Изтрих на пролетното утро синевата

и ето ме - застанала пред голото небе,

реших да нарисувам на тревата

едно измислено от мен море.

Във мидена черупка скрих зората,

защо да чакам ден без синева,

захвърлих я дълбоко във водата,

една вълна ме плисна и сега

рисувам пак изгубеното утро,

а как искри и колко е пречудно

да чакаш ден под истинско небе!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Sara (Сара Махова)

Благодаря на всички за отзивите! Поздрави от Италия - моето ново вдъхновение.

2012-09-07T23:14:47+03:00
Rali23 (Ралица)

Прекрасно е!

2012-09-07T09:40:22+03:00
kampanula (Татяна)

Хубаво е! Поздрави, Сара!

2012-09-07T04:19:28+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0