Между два свята вечно се люлее,
ни в нашия, ни в другия живее.
Изкуството ѝ говори на езици
от минали и бъдещи плетеници.
Хаосът я подхранва и убива,
душата ѝ на талази се излива.
Лута се, търси и намира нещо
и великолепно, и зловещо.
Изпълнена е с безброй мистерии,
витае сред огледални галерии.
Вижда невидимото, но себе си не,
усеща неземното, а е още дете.