Между два свята вечно се люлее,
ни в нашия, ни в другия живее.
Изкуството ѝ говори на езици
от минали и бъдещи плетеници.
Хаосът я подхранва и убива,
душата ѝ на талази се излива.
Лута се, търси и намира нещо
и великолепно, и зловещо.
Изпълнена е с безброй мистерии,
витае сред огледални галерии.
Вижда невидимото, но себе си не,
усеща неземното, а е още дете.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
