Между два свята вечно се люлее,
ни в нашия, ни в другия живее.
Изкуството ѝ говори на езици
от минали и бъдещи плетеници.
Хаосът я подхранва и убива,
душата ѝ на талази се излива.
Лута се, търси и намира нещо
и великолепно, и зловещо.
Изпълнена е с безброй мистерии,
витае сред огледални галерии.
Вижда невидимото, но себе си не,
усеща неземното, а е още дете.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
