28.05.2020 г., 15:45

Изгубих

925 0 0

Ще ми помогнеш ли?
За малко.
Мечтите си изгубих.
Нима не помниш?
Колко жалко!
А колко се потрудих …

Ще се усмихнеш ли?
За мене.
Отново да ми смигнеш.
И да притиснеш,
без щадене,
потулена невинност.

Да те погаля ли?
Далечно.
Без думи да попеем.
Ще ми помахаш ли?
Сърдечно.
Съдбите си да слеем.

 

 

a href=”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дияна Ханджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...