Изгубих любовта си на разсъмване
Изгубих любовта си на разсъмване,
а предстоеше цял един безкраен ден...
Така ми липсваше! – Не спирах да я търся,
дори след утрото на мислите навъсени,
дори в следобеда – тревожен и смутен.
Да, срещах я Госпожица Любов,
нали очаквах пак да ми се случи,
но тя, замряла пред невидима врата,
все не можеше да си намери ключа.
Гадаех по лицата ù различни;
отчаяна, ту непонятно млада,
ту жареща ума до неприличие –
саван за хладната, разсъдъчна тирада.
Ерзац любов – прозрачна и нетрайна,
конфузен вик на плътското желание,
изтекла между пръстите разкаяни,
несмогвайки да стопли даже дланите.
Загърбих вярата, готов да дам причастие
на самота и в заника на тоз безплоден ден;
Откъснал страници със синоним „надежда, щастие”
посърна речникът ми с „празен, примирен”.
Мига, след който осъзнах – изглеждам смешен,
винейки Шанса за пристрастното мълчание –
обърнах гръб на себе си и... Любовта стоеше
до мене, само на усмивка разстояние.
Не бе с печата „истинска” белязана,
не бе натруфена с коприна и сатен.
Познах я в спазъма на грабнало дъха стенание,
когато тя, без ключ, без видима покана,
просто влезе и се сгуши в мен.
19.03.2015
© Людмил Нешев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Любов... Как да очакваш от нея да е съобразителна. Нали тогава нямаше да е любов! Логика, пресметливост не са точно нейни качества.
-
Все повече ми се струва, че никак не е съобразителна... Ми тъй де, можеше да те стресне! Поне да беше звъннала, че ще идва, а не така - тихичко, скромничко, без предупреждение! Срамота!
-
> Да, Вики, навярно любовта е точно такава в проявленията си.
> Добра интерпретация, Светле!
> Ееех, че хубаво възклицание, Тити. Чак и аз си въздъхнах.
> Привет, Себастиан! За пръв път имам удоволствието да те посрещна тук. -
Ти си бил Вратата, а сърцето ти - Ключа! Ти може да не си Я познал и да си и обърнал гръб, но Тя те е познала....!! Късметлия си ти!!
Поздрави, Любо! -
Ееех Колко хубаво! Поздравления
-
Така прави тя - идва неочаквана, без предупреждение и време за мислене. И винаги знае кога - търпеливо ни чака да узреем, за да я разпознаем, без да се тревожи от нетърпението или пък, нежеланието ни да я срещнем. Но може би, точно в това се крие нейното очарование.
Поздрави! -
Във венче от нежни имена, ново цвете се закичи! Странница се май нарича...
-
Много ми хареса!
-
Оставих за момент Лирическия, връщам се и що да видя – намирам го нахилено-доволен, не само заради хепиенда в стихото, а защото компанията на мили дами, тяхната съпричастност, бе умножила неговата радост. Щастието никога не може да бъде усетено пълно, ако човек няма с кого да го сподели. Мога да изброя дамите поименно и по памет, понеже те носят красиви имена: Ренета, Белла, Любомира, Рада, Мая, Септември, Ирен, Ивон, Пламена, Анастасия, Василка, Магдалена... Мисля си дори, че всички те не са никак притеснени, задето авторът не е поставил поне един епитет, който да украси истинската любов, не си е дал и труд да я анализира. И ще са прави за това. Анализът е несъвместим с Нея. Когато я има, тя е в нас и във всичко, което ни заобикаля.Може единствено да бъде Усещана.
А авторът... какво(?) - разбира се, че също се радва. Няма как да е иначе. Пък и той, по принцип, си е един такъв засменичък, щастливичък. Открай време...
Благодаря, на всички ви! -
моите аплодисменти, Brezar111... за прекрасния стих..
от сърце.. -
"когато тя, без ключ, без видима покана,
просто влезе и се сгуши в мен."
Така идва любовта-без коприна и сатен, нечакана и непозната, но те взема в плен! Харесах! -
Трудно се коментира такъв истински,чудесен стих!
Поздрави и от мен! -
Хубаво е!
-
"обърнах гръб на себе си и... Любовта стоеше
до мене, само на усмивка разстояние."
Комплименти! Чудесно е! -
Ех, късметлия е лирическия ти!Хубаво си ги наредил думите – както ти си можеш!Поздрав от мен!
-
Бъди не какъвто си!
Прекрасно е! -
Много е хубаво!!! Аплодисменти!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
