10.07.2014 г., 21:33

Изгубих се

922 0 0

Изгубих се...

И няма кой да ме намери,

защото никой не разбра.

Изгубих си празните химери

и част от мен със тях умря.

 

Кой ще тръгне да ме търси,

аз самата не успях.?

А времето лети тъй бързо,

как се изгубих даже не разбрах.

 

След края - новото начало.

Но къде е този край?

Едно дете е осъзнало,

че след ада няма рай.

 

С времето във див галоп

се надбягваме през дните.

Ще стигне ли един живот?

Ще се върнат ли мечтите?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нал Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...