10 jul 2014, 21:33

Изгубих се

  Poesía
923 0 0

Изгубих се...

И няма кой да ме намери,

защото никой не разбра.

Изгубих си празните химери

и част от мен със тях умря.

 

Кой ще тръгне да ме търси,

аз самата не успях.?

А времето лети тъй бързо,

как се изгубих даже не разбрах.

 

След края - новото начало.

Но къде е този край?

Едно дете е осъзнало,

че след ада няма рай.

 

С времето във див галоп

се надбягваме през дните.

Ще стигне ли един живот?

Ще се върнат ли мечтите?...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нал Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...