10 jul 2014, 21:33

Изгубих се

  Poesía
930 0 0

Изгубих се...

И няма кой да ме намери,

защото никой не разбра.

Изгубих си празните химери

и част от мен със тях умря.

 

Кой ще тръгне да ме търси,

аз самата не успях.?

А времето лети тъй бързо,

как се изгубих даже не разбрах.

 

След края - новото начало.

Но къде е този край?

Едно дете е осъзнало,

че след ада няма рай.

 

С времето във див галоп

се надбягваме през дните.

Ще стигне ли един живот?

Ще се върнат ли мечтите?...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нал Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...