Jul 10, 2014, 9:33 PM

Изгубих се

  Poetry
931 0 0

Изгубих се...

И няма кой да ме намери,

защото никой не разбра.

Изгубих си празните химери

и част от мен със тях умря.

 

Кой ще тръгне да ме търси,

аз самата не успях.?

А времето лети тъй бързо,

как се изгубих даже не разбрах.

 

След края - новото начало.

Но къде е този край?

Едно дете е осъзнало,

че след ада няма рай.

 

С времето във див галоп

се надбягваме през дните.

Ще стигне ли един живот?

Ще се върнат ли мечтите?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нал All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...