13.08.2007 г., 16:40

ИЗГУБИХ ТЕ

1.8K 0 12
 

                  ИЗГУБИХ ТЕ


Половин живот жадувах да те срещна.

От очакване ме заболяха дланите.

Ровех с тях сред чуждите сърца горещи

и подире си оставях пресни рани.


Търсех само теб. Насън гласа ти чувах,

виждах погледа ти горе сред звездите.

Тебе исках. Другите не съществуваха,

не броях дори сърцата им разбити.


И те срещнах. Спусна се над мен дъгата,

с океан от страст и обич те обгърнах,

но... отмина ти по пътя си нататък,

отвратен, от мен лицето си отвърна.


Всички болки, предизвикани от мене,

в миг изпитах през сълзите бликнали.

И платих си за сърцата наранени -

теб изгубих, още без да съм те имала.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това вече е върха на нахалството.Това е третия присвоен стих на Ралица.Приисвоила е и на Силвия и на Елишка...
  • Много хубав стих!
    Жалко, че някой вече си е позволил да ти го присвои...
    http://www.sibir.bg/blog/Weed80/index.php?blogPage=blogPreviewArticle&artID=42610
  • Има много смисъл!Браво!Дано е само героиня!
    Поздрав!!!
  • Теменушке, цветенце, нищо не си изгубила, носиш красива добра душица и няма как да не бъдеш щастлива. целувка.
  • Прекрасен стих!!!
    Поздрави!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...