1.05.2008 г., 18:23

Изгубихме

623 1 2
Сърдит си, но за какво? Нима не мога приятели да имам?
Това, че понякога държа на тях повече, отколкото на теб,
не значи, че си пионка и играчка за мен!
Аз те обичам и искам да съм с теб, но ти не го разбра!

Сега бягаш  и никога няма да го научиш!
Ще ме намразиш даже за това, че дори не те спирам!
Но няма смисъл да се лъжем - не сме един за друг!

Животът е така решил и аз не мога да го променя!
Върви и не се обръщай, няма вече - ние!
Има само болка и тъга, за това, че толкова години
изгубихме в преструвки!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не ми прилича на поезия, няма ритъм, мелодичност. Става по-скоро за проза според мен.
  • Браво, Петя!Супер!Безкомпрпмисна и категорична,хаеса ми

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...