1.05.2008 г., 18:23 ч.
Изгубихме
Сърдит си, но за какво? Нима не мога приятели да имам?
Това, че понякога държа на тях повече, отколкото на теб,
не значи, че си пионка и играчка за мен!
Аз те обичам и искам да съм с теб, но ти не го разбра!
Сега бягаш и никога няма да го научиш!
Ще ме намразиш даже за това, че дори не те спирам!
Но няма смисъл да се лъжем - не сме един за друг!
Животът е така решил и аз не мога да го променя!
Върви и не се обръщай, няма вече - ние!
Има само болка и тъга, за това, че толкова години
изгубихме в преструвки!
Това, че понякога държа на тях повече, отколкото на теб,
не значи, че си пионка и играчка за мен!
Аз те обичам и искам да съм с теб, но ти не го разбра!
Сега бягаш и никога няма да го научиш!
Ще ме намразиш даже за това, че дори не те спирам!
Но няма смисъл да се лъжем - не сме един за друг!
Животът е така решил и аз не мога да го променя!
Върви и не се обръщай, няма вече - ние!
Има само болка и тъга, за това, че толкова години
изгубихме в преструвки!
© Петя Георгиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Не ми прилича на поезия, няма ритъм, мелодичност. Става по-скоро за проза според мен.
-
Браво, Петя!Супер!Безкомпрпмисна и категорична,хаеса ми
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
