1.05.2008 г., 18:23

Изгубихме

624 1 2
Сърдит си, но за какво? Нима не мога приятели да имам?
Това, че понякога държа на тях повече, отколкото на теб,
не значи, че си пионка и играчка за мен!
Аз те обичам и искам да съм с теб, но ти не го разбра!

Сега бягаш  и никога няма да го научиш!
Ще ме намразиш даже за това, че дори не те спирам!
Но няма смисъл да се лъжем - не сме един за друг!

Животът е така решил и аз не мога да го променя!
Върви и не се обръщай, няма вече - ние!
Има само болка и тъга, за това, че толкова години
изгубихме в преструвки!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не ми прилича на поезия, няма ритъм, мелодичност. Става по-скоро за проза според мен.
  • Браво, Петя!Супер!Безкомпрпмисна и категорична,хаеса ми

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...