Изживян сценарий
Усмивка - напомняща за друга...
Очи - гледащи ме с поглед чужд...
Устни - на кого ли ще напомнят...
Обич - изживяна вече с друг...
Върви си, чуваш ли, не идвай!
Недей смущава лекия ми сън.
Целувки те си вече съм раздала...
Сърцето си превърнах в пепел...
Във всеки жест ще виждам него,
ще чувам неговия глас.
И в някоя безлунна нощ ще чуеш
неговото име да шептя...
Ще станеш, ще си тръгнеш,
като всички други ще избягаш.
А аз ще се пресегна - ще взема снимката му,
скрита в шкафа, размита от безбройните сълзи,
отново тя до мен ще легне.
Това ли искаш - изживян сценарий - едва ли,
тъй че си върви.
Във всичко в теб откривам него,
а така погубвам се съвсем
и сърцето ми не ще се възроди...
Върви си - остави ме сама - раните си да превържа.
Остави ме сама - с теб не мога да забравя.
Не си виновен - добротата в теб познавам.
Но когато те погледна в очите...
очите, така напомнящи на други,
очите с цвят на кафе....
Очите, за чиято топлина мечтаех...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефани Всички права запазени
