Laska (Ласка Александрова)
852 13638
19.07.2017 г., 17:49 ч.

Изкачване 

  Поезия
389 2 1

 

Лепкав,

задушен сумрак.

Въздухът сбит,

тежи.

Мръдна ли встрани,

докосвам стени.

Поглеждам нагоре –

пред мен

тунел от камък

в спирала се вие,

сякаш без край.

Как искам

крила да разперя,

вятърът да ме погали

и към слънцето

да полетя…

 

Птиците

в синевата се реят,

просторът е техен,

те не пълзят!

 

© Ласка Александрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Същността на човека е това, към което се стреми... Поздравления за хубавия стих, Ласка!
Предложения
: ??:??