Laska (Ласка Александрова)
854 13624
Jul 19, 2017, 5:49 PM

Изкачване 

  Poetry
461 2 1

 

Лепкав,

задушен сумрак.

Въздухът сбит,

тежи.

Мръдна ли встрани,

докосвам стени.

Поглеждам нагоре –

пред мен

тунел от камък

в спирала се вие,

сякаш без край.

Как искам

крила да разперя,

вятърът да ме погали

и към слънцето

да полетя…

 

Птиците

в синевата се реят,

просторът е техен,

те не пълзят!

 

© Ласка Александрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Същността на човека е това, към което се стреми... Поздравления за хубавия стих, Ласка!
Random works
: ??:??