Лепкав,
задушен сумрак.
Въздухът сбит,
тежи.
Мръдна ли встрани,
докосвам стени.
Поглеждам нагоре –
пред мен
тунел от камък
в спирала се вие,
сякаш без край.
Как искам
крила да разперя,
вятърът да ме погали
и към слънцето
да полетя…
Птиците
в синевата се реят,
просторът е техен,
те не пълзят!
© Ласка Александрова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
