Изкован в огън
Разпръснато на безброй частици,
вниманието губи се безчет.
Запален от стотици искрици,
пепел става наивният поет.
Като феникс нов живот започва,
с крилете от воля изковани,
израснал от благодатна почва,
готов за всевъзможни промяни.
С огън пише вече, не с мастило,
думите палят сърце и душа.
Изгрява пак лицето унило
вече с поглед в искрящи небеса.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
