2.12.2024 г., 8:52 ч.  

Изкуствен интелект 

  Поезия » Философска
5.0 (3)
278 1 1
Видях едно плашило жалко,
на стол приседнало един ---
не гордо, в битка сред житата,
а крак прегънало преди
на птиците да се опълчи.
И тъй във двора си седи,
а времето дори да върне
безлично то ще отлети.
Бездарно чучело и грозно,
оставено до селски плет,
обрасло цялото във троскот ---
човек с изкуствен интелект..! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лъчезар Цонев Всички права запазени

Предложения
  • Докога ли по теб ще вървя, моя прашна, трънлива пътеко… Ти се виеш по стръмна скала, а върхът стене ...
  • На колко си години не попитах, по-важното е днес, че си до мене. Това, че не говориш, си е чудо, защ...
  • Искаш ли хапче поезия и наркотици от мисли...? Озърни се - светът в лудостта се оглежда. Слепец е ви...

Още произведения »