2.12.2024 г., 8:52  

Изкуствен интелект

613 1 1

 

Видях едно плашило жалко,

на стол приседнало един ---

не гордо, в битка сред житата,

а крак прегънало преди

 

на птиците да се опълчи.

И тъй във двора си седи,

а времето дори да върне

безлично то ще отлети.

 

Бездарно чучело и грозно,

оставено до селски плет,

обрасло цялото във троскот ---

човек с изкуствен интелект..!

 

               1 декември 2024 г.

               гр. Сливен

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лъчезар Цонев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...