21.05.2009 г., 21:29

Изкуство

477 0 0

Изтръпнали от усещане
върховете на пръстите ми,
от страх да не ги променят,
едва докосват клавишите.

А в отговор - посрещане,
още по-нежно изпъстрено.
По кожните си гънки разлят,
готов съм за влажно вдишване

на дръзкото предусещане.
С дъха на откъслeчни теми,
от кадри в семпли и цвят,
едно са в различието свише.

Себе отдадено превеждане
между струните, подредени
в оргазъма на тона свят,
роден от танца на Висшите.

Те в несъвместимо смесване
са от разпръснатостта ми
и без нужда да се оценят,
оставят се да ги опишете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...