Изкуството да бъдеш мъж
И тази сутрин пак ще стана с усмивка
ще се обърна и ще видя нея.
„О, пак е тук, не иска ли почивка?
Без нея много по-добре живея.”
Ще стана тихо от леглото,
защото може би ще я събудя,
ще звънна на компанията за облога,
за да се похваля, че печеля.
Тактично ще ú кажа: „Ставай,
обличай се, че късно стана,
но ако искаш, си се излежавай,
аз трябва да си тръгна!”
И после ще ме чака да ú звънна,
обаче има да си чака.
Изведнъж в земята ще потъна,
а тя да чака, чака, чака...
Навярно може да ме види
да скитам със компанията своя,
тогава даже и да се обиди,
ще я подмина - моя воля!!!
На никой няма да съм длъжен,
не искам да ме връзват с думи.
Сега съм млад и съм вървежен,
не искам славата ми да се губи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Полина Петкова Всички права запазени
