politylo (Полина Петкова)
54 19
Dec 9, 2011, 5:05 PM

Изкуството да бъдеш мъж 

  Poetry » Love
680 0 3

И тази сутрин пак ще стана с усмивка

ще се обърна и ще видя нея.

„О, пак е тук, не иска ли почивка?

Без нея много по-добре живея.”

Ще стана тихо от леглото,

защото може би ще я събудя,

ще звънна на компанията за облога,

за да се похваля, че печеля.

Тактично ще ú кажа: „Ставай,

обличай се, че късно стана,

но ако искаш, си се излежавай,

аз трябва да си тръгна!”

И после ще ме чака да ú звънна,

обаче има да си чака.

Изведнъж в земята ще потъна,

а тя да чака, чака, чака...

Навярно може да ме види

да скитам със компанията своя,

тогава даже и да се обиди,

ще я подмина - моя воля!!!

На никой няма да съм длъжен,

не искам да ме връзват с думи.

Сега съм млад и съм вървежен,

не искам славата ми да се губи.

© Полина Петкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??