Излишен Живот
И З Л И Ш Е Н Ж И В О Т
__________________________________________
Бавно. Или бързо...
Но някак сипкаво. И на пресекулки.
Животът-Странник си замина.
Низ от мигове щастливи?
Или дихание неуловимо?
Не! Като ледена висулка,
която слънцето топи.
И капка подир капка отзвънява -
минути, часове и дни...
Безмислие от ялови години!
Скитник бях.
И скитник си останах.
Любови много разпилях.
По Пътеката...
Що разклонения навсякъде имаше.
И дордето се усетя, края ù съзрях.
На пропаст жаждата да утолява.
Ала не сторих крачка сетна.
Не паднах на колене.
Не пролях сълза!
Не просих, Дявол да го вземе...
А криле разперил, полетях.
Над тишината на безмълвното
Безвремие.
Към една мъничка Свръх Нова Звезда.
Която ми бе отредена за...
Жертвеник.
2010 г.
Виктор БОРДЖИЕВ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктор Борджиев Всички права запазени
