5 февр. 2010 г., 09:49

Излишен Живот 

  Поэзия
1800 0 30

 

 

 

 

 

                                И  З  Л  И  Ш  Е  Н     Ж  И  В  О  Т

          __________________________________________

 

 

 

 

 

                               Бавно. Или бързо...

                               Но някак сипкаво. И на пресекулки.

                               Животът-Странник си замина.

 

                               Низ от мигове щастливи?

                               Или дихание неуловимо?

 

                               Не! Като ледена висулка,

                               която слънцето топи.

                               И капка подир капка отзвънява -

                               минути, часове и дни...

                               Безмислие от ялови години!

 

                               Скитник бях.

                               И скитник си останах.

                               Любови много разпилях.

                               По Пътеката...

                               Що разклонения навсякъде имаше.

 

                               И дордето се усетя, края ù съзрях.

                               На пропаст жаждата да утолява.

 

                               Ала не сторих крачка сетна.

                               Не паднах на колене.

                               Не пролях сълза!

                               Не просих, Дявол да го вземе...

                               А криле разперил, полетях.

                               Над тишината на безмълвното

                               Безвремие.

                               Към една мъничка Свръх Нова Звезда.

 

 

                               Която ми бе отредена за...

                               Жертвеник.

 

 

 

 

                              2010 г.                        

 

                                                               Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

© Виктор Борджиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страхотен е , но май те плаши старостта, е всички са минали от там, затова от живота се взема с пълни шепи и никога не е ИЗЛИШЕН
  • Да, Жулли, Скитник между Звездите...
    Благодаря ти, че се поспря!
    Здравей!!!
  • "Скитник бях.
    И скитник си останах.
    Любови много разпилях"

    !!!
  • Благодаря ви, Дениса, Моника.
    Признателен съм ви за незаслужено добрите слова.
    ________________________

    Нали, Диво Цвете?...
  • !!!!! Чуден стих !!!!!!
  • "Не! Не плача. Само дъжд вали... В разкъсаната ми от печал Душа. Едно мом(и)че със притихнали очи...
    Си тръгва в полумрака... Гол(а) и сам(а). Изпепелен(а) до бяло. Остана само Мъката. Дори и Времето е спряло.
    Или не - то е някъде другаде... А там някой пее под съпровод на китара." Е, все някога ще се върне, нали Вик
  • Благодаря ти от сърце, Ена!
    А, що се отнася до заглавието - то се отнася до лирическия
    ми герой...
    Така става ли!
    Здравей!!!
  • Поздрав и от мен, Виктор!

    "А криле разперил, полетях.
    Над тишината на безмълвното
    Безвремие.
    Към една мъничка Свръх Нова Звезда."

    !!!!!!!!!!!!!!
    Покоряващ стих!
    АДМИРАЦИИ!!!

    ПП Вик, не съм съгласна със заглавието... не се отнася за теб, нали
    ((( )))
  • Благодаря ви Борко, Мариан.
    С признателност!
  • !!!
  • Благодаря ти, Кръстина!
    Права си за кръговрата... Ала ако започне пак от мястото,
    докъдето е стигнал - ще се получи едно перпетуум мобиле.
    Животът е СПИРАЛА! Започва откъдето е свършил, но на по-високо равнище.
    Така създаваме нова опитност.
    Здравей!!!
  • Животът е кръговрат, там където е краят започва ново начало...
    Няма "Жертвеник", който да си струва "жертвата"...
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
  • Благодаря ти, Нели!
    Дано да си права...
  • ..за желанията и смелите крачки, с които ги осъществяваме..
  • Благодаря ви, Момина Сълзице и ти, Елена!
    Бризнателен съм за добрите слова.
    Здравейте!!!
  • Животът е кратък миг, изтичащ през пръстите като пясък! Жалко за ония, които не знаят смисъла на своя живот! А ти Вик си благословен! Един щастлив скитник, който не е сам! Поздрави за поредния ти прекрасен стих!
  • Как само изрази живота!! Сякаш и моя премина пред очите ми. Страхотен стих Вик!! Истинско удоволствие за душата!
    "Не просих, Дявол да го вземе... А криле разперил, полетях." - как може един живот да е излишен, когато притежателят му е готов за полет и не се предава?! Благодаря и успех.

  • А не си ли?...
    Благодаря ти, Паула - за мен е чест!!!
  • Прекрасен стих, Вик!
    Де да бяхме като тебе скитници!
    Привет!
  • Лили, Борис, Водолея,
    радвам се, че погостувахте на скромното ми
    стихче! Бъдете здрави и... нови творчески успехи!!!
    Благодаря.
  • Радвам се, че погостувах на твоя стих, заслужаваше си! Хареса ми как си сравнил живота с ледена висулка, не бях се замисляла досега, но е много сполучливо! Хареса ми и полетът накрая! И си позволявам да пратя и моя поздрав!
  • Вик, удоволствие е да те гледа човек как летиш, но не забравяй,че гнездото те чака... и ние...
  • Признателен съм, Селвер, Роси, Александра.
    Светъл да е денят ви!
  • Има много пътища,пътеки-преки, прекият път, обаче не е за всеки...
    Много хубав стих!
    Поздрави!
  • Благодаря ви, Илко, Маргарита, Марина, Ачо, Ивон,
    Ракина, Жарава, Любо.
    Много!
    Здравейте!!!
  • Ех,ако всички скитници бяхме като теб ...Не всичко е безмислено и ялово ,ти гознаеш много добре .твойте стихове не са просто думи това е живот споделен и той помага Вики найстина помага.Благодаря ти!
  • Мъдър стих! Свръх звездата няма да ти избяга, но ти си нужен още тук да ни обогатяваш със хубавите си стихове! ПРИВЕТ!
  • Прекрасен стих, Вик!
    Чиста душа имаш, щом можеш да напишеш това!!!
    Сърдечен поздрав!
  • Животът на човека няма цена!!!
    Каква е цената на човешкият живот?
    Колко струва животът?
    Това са въпроси, които рядко си задаваме, защото сме заслепени!!!
  • Поздрав за прекрасния стих!!!
Предложения
: ??:??