Излишен Живот
И З Л И Ш Е Н Ж И В О Т
__________________________________________
Бавно. Или бързо...
Но някак сипкаво. И на пресекулки.
Животът-Странник си замина.
Низ от мигове щастливи?
Или дихание неуловимо?
Не! Като ледена висулка,
която слънцето топи.
И капка подир капка отзвънява -
минути, часове и дни...
Безмислие от ялови години!
Скитник бях.
И скитник си останах.
Любови много разпилях.
По Пътеката...
Що разклонения навсякъде имаше.
И дордето се усетя, края ù съзрях.
На пропаст жаждата да утолява.
Ала не сторих крачка сетна.
Не паднах на колене.
Не пролях сълза!
Не просих, Дявол да го вземе...
А криле разперил, полетях.
Над тишината на безмълвното
Безвремие.
Към една мъничка Свръх Нова Звезда.
Която ми бе отредена за...
Жертвеник.
2010 г.
Виктор БОРДЖИЕВ
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктор Борджиев Все права защищены
