5 feb 2010, 9:49

Излишен Живот

  Poesía
1.9K 0 30

 

 

 

 

 

                                И  З  Л  И  Ш  Е  Н     Ж  И  В  О  Т

          __________________________________________

 

 

 

 

 

                               Бавно. Или бързо...

                               Но някак сипкаво. И на пресекулки.

                               Животът-Странник си замина.

 

                               Низ от мигове щастливи?

                               Или дихание неуловимо?

 

                               Не! Като ледена висулка,

                               която слънцето топи.

                               И капка подир капка отзвънява -

                               минути, часове и дни...

                               Безмислие от ялови години!

 

                               Скитник бях.

                               И скитник си останах.

                               Любови много разпилях.

                               По Пътеката...

                               Що разклонения навсякъде имаше.

 

                               И дордето се усетя, края ù съзрях.

                               На пропаст жаждата да утолява.

 

                               Ала не сторих крачка сетна.

                               Не паднах на колене.

                               Не пролях сълза!

                               Не просих, Дявол да го вземе...

                               А криле разперил, полетях.

                               Над тишината на безмълвното

                               Безвремие.

                               Към една мъничка Свръх Нова Звезда.

 

 

                               Която ми бе отредена за...

                               Жертвеник.

 

 

 

 

                              2010 г.                        

 

                                                               Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...