Излишните
Май станахме излишни
на този свят прастар.
Със грижите си лишни,
с раздрания хастар.
Миражи са мечтите
и расне ни страхът.
Не виждат ни очите
и гасне ни духът.
Напускаме страната
и в чужди брегове,
си търсим там храната
по тънки ледове.
Надеждата се гуши
във свитите гърди.
Но мозъкът ни пуши,
а нервът се втвърди.
И бръчките покриват
навъсени чела.
В съня ни се разкриват
несбъднати дела...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
