Излишните

16 oct 2016, 14:14

Poesía » Civil

197 0 1

Май станахме излишни

на този свят прастар.

Със грижите си лишни,

с раздрания хастар.

Миражи са мечтите

и расне ни страхът.

Не виждат ни очите

и гасне ни духът.

Напускаме страната

и в чужди брегове,

си търсим там храната

по тънки ледове.

Надеждата се гуши

във свитите гърди.

Но мозъкът ни пуши,

а нервът се втвърди.

И бръчките покриват

навъсени чела.

В съня ни се разкриват

несбъднати дела...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.