Май станахме излишни
на този свят прастар.
Със грижите си лишни,
с раздрания хастар.
Миражи са мечтите
и расне ни страхът.
Не виждат ни очите
и гасне ни духът.
Напускаме страната
и в чужди брегове,
си търсим там храната
по тънки ледове. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up