Излишно
Ще спреш ли да ме плачеш някога?
На разказа ми тъжен край
посипа с пепел и отчаяни
се свиха плахите надежди в ъгъла.
Ще спреш ли вече да болиш?
Или напук издиша въздуха в ребрата ми?!
Не съм отчаяна, а просто леко болна
от влюбени копнежи по нереални сънища
или минали, окапали листа
от някоя предишна, неизбежна зима...
Ще ме преглътнеш ли
в горчивина от спомена, че съм била
и може би ще бъда
една от всичките, една от многото...
Ще спреш ли да ме пишеш в думите,
да губиш някак си нарочно всичките сантименталности...
И някога ще си ме спомняш ли изобщо,
или излишно си хабя писалките?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Натали Всички права запазени
