11 feb 2009, 23:46

Излишно

917 0 2
 

 

Ще спреш ли да ме плачеш някога?

На разказа ми тъжен край

посипа с пепел и отчаяни

се свиха плахите надежди в ъгъла.

Ще спреш ли вече да болиш?

Или напук издиша въздуха в ребрата ми?!

Не съм отчаяна, а просто леко болна

от влюбени копнежи по нереални сънища

или минали, окапали листа

от някоя предишна, неизбежна зима...

Ще ме преглътнеш ли

в горчивина от спомена, че съм била

и може би ще бъда

една от всичките, една от многото...

Ще спреш ли да ме пишеш в думите,

да губиш някак си нарочно всичките сантименталности...

И някога ще си ме спомняш ли изобщо,

или излишно си хабя писалките?!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Натали Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • не, имам предвид "кога ще спреш да плачеш за мен"... мисля че се разбира
  • "Ще спреш ли да ме плачеш някога?"
    Може би имаш в предвид: ще спреш ли да ме разплакваш някога?
    Като идея ми допада...

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...