Bonelia (Натали)
38 28
11 feb 2009, 23:46

Излишно 

  Poesía » De amor
672 0 2
 

 

Ще спреш ли да ме плачеш някога?

На разказа ми тъжен край

посипа с пепел и отчаяни

се свиха плахите надежди в ъгъла.

Ще спреш ли вече да болиш?

Или напук издиша въздуха в ребрата ми?!

Не съм отчаяна, а просто леко болна

от влюбени копнежи по нереални сънища

или минали, окапали листа

от някоя предишна, неизбежна зима...

Ще ме преглътнеш ли

в горчивина от спомена, че съм била

и може би ще бъда

една от всичките, една от многото...

Ще спреш ли да ме пишеш в думите,

да губиш някак си нарочно всичките сантименталности...

И някога ще си ме спомняш ли изобщо,

или излишно си хабя писалките?!

 

 

© Натали Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • не, имам предвид "кога ще спреш да плачеш за мен"... мисля че се разбира
  • "Ще спреш ли да ме плачеш някога?"
    Може би имаш в предвид: ще спреш ли да ме разплакваш някога?
    Като идея ми допада...
Propuestas
: ??:??