Излъгах ви, приятели, без вас не мога,
излъгах ви, че ми е все едно.
Дори без пролет казах ви, че мога,
а невъзможно то съвсем било.
Излъгах ви, мен ваши болки ме поляха
в разтърсващия ритъм на деня,
на съвестта очите ми горяха
като разпалена от вятъра главня.
Излъгах ви, че няма да се върна,
че вечно ще съм сам на път,
дори с лице, когато се обърна,
молбите ви не ще ме спрат.
Излъгах ви, приятели, без вас не мога,
излъгах ви, че ми е все едно.
Дори без обич казах ви, че мога,
а невезможно то съвсем било.
© Блага Венциславова Всички права запазени