May 18, 2008, 10:05 PM

Излъгах ви 

  Poetry » Other
792 0 5

Излъгах ви, приятели, без вас не мога,

излъгах ви, че ми е все едно.

Дори без пролет казах ви, че мога,

а невъзможно то съвсем било.

Излъгах ви, мен ваши болки ме поляха

в разтърсващия ритъм на деня,

на съвестта очите ми горяха

като разпалена от вятъра главня.

Излъгах ви, че няма да се върна,

че вечно ще съм сам на път,

дори с лице, когато се обърна,

молбите ви не ще ме спрат.

Излъгах ви, приятели, без вас не мога,

излъгах ви, че ми е все едно.

Дори без обич казах ви, че мога,

а невезможно то съвсем било.

© Блага Венциславова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Като лъжем приятел,лъжем себе си...Поздрави!
  • С нас си, Осъзната!
    И ние сме с теб!
  • "сам"- така ми се струва по-благозвучно. Губи се ритъма на стиха.
  • Излъгала си, вярно. Но си си признала веднага
    А те, приятелите, прощават.
    Пази си ги!


    ПП: "... ще съм сам? на път"
  • Излъгах ви, приятели, без вас не мога,

    излъгах ви, че ми е все едно.

    Дори без обич казах ви, че мога,

    а невезможно то съвсем било.




    Без приятели не можем!
    Чудесен стих!
Random works
: ??:??