MuppetGirl (Гергана Данаилова)
26 11
20.10.2009 г., 10:56 ч.

Излъгана 

  Поезия
646 0 2

Тихо е,

плачът е мойто мълчание!

Без ропот,

аз сторих своето признание!

И тъга е в очите заспала,

а искра им от скръб посивяла.

 

Тук съм

и пред мен са мойте мечти.

Те, със свойте съдби,

ги есенен дъжд разпиля

и сега са безброй цветни листя,

капчици искряща, небесна вода...

 

И се слънце в простори огледа,

че усмихна се целий ни свят.

Ала повехна сякаш първата радост,

кат на късна пролет хубостта.

А любов от небесни простори

се в прах запиля,

прах сред човешки затвори,

прах - отрова в плътта!

 

Излъга ме светлото утро,

стана всичко на пепел и жар.

Но пак ще  лумнат огън, пожари,

ще тръгна с мойте мечти,

ще рисувам картини, желани съдби

и ще чакам от грозни лъжи в сърцето

за тая хубост да спре да боли!!!

й

© Гергана Данаилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!И все пак нека есента бъде красива........
  • Хареса ми.Пожелавам ти нова пролет...по-хубава,по-истинска и сбъдване на всички мечти!
Предложения
: ??:??