Излъгана

20.10.2009 г., 10:56 ч.

Поезия

741 0 2

Тихо е,
плачът е мойто мълчание!
Без ропот,
аз сторих своето признание!
И тъга е в очите заспала,
а искра им от скръб посивяла.
Тук съм
и пред мен са мойте мечти.
Те, със свойте съдби,
ги есенен дъжд разпиля
и сега са безброй цветни листя,
капчици искряща, небесна вода... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Излъгана

Искате да прочетете повече?

Предложения