Излъгана
Тихо е,
плачът е мойто мълчание!
Без ропот,
аз сторих своето признание!
И тъга е в очите заспала,
а искра им от скръб посивяла.
Тук съм
и пред мен са мойте мечти.
Те, със свойте съдби,
ги есенен дъжд разпиля
и сега са безброй цветни листя,
капчици искряща, небесна вода...
И се слънце в простори огледа,
че усмихна се целий ни свят.
Ала повехна сякаш първата радост,
кат на късна пролет хубостта.
А любов от небесни простори
се в прах запиля,
прах сред човешки затвори,
прах - отрова в плътта!
Излъга ме светлото утро,
стана всичко на пепел и жар.
Но пак ще лумнат огън, пожари,
ще тръгна с мойте мечти,
ще рисувам картини, желани съдби
и ще чакам от грозни лъжи в сърцето
за тая хубост да спре да боли!!!
й
© Гергана Данаилова All rights reserved.
