22.10.2007 г., 10:17

ИЗЛЪГАНА ДУША

1.2K 0 15
В деня ми никога те няма,но в нощите си само тии убеждавам себе си, че си измама,ала душата ми объркана мълчи.Мълчи, защото те усеща,защото знае, че си още там.Припомня си онази първа среща,със аромат на истини и свян.Припомня си очи, коитоя гледаха като съдба.Кафето си остана недопито,не забелязвахме около нас света.Предостатъчен ни бе покоя.Предостатъчен ми беше ти. Всяка клетка ми крещеше, че съм твояи че времето не ще го промени.И душата ми, за пръв път от години,се усети пълна с цветове.Искаше да подарява римии да получи своите криле.Е, получи ги и оттогаваединствено за теб шепти.Все чака те, като сирак на прага,зад ъгъла да дойдеш ти.Съцето ми не дава да й кажа,че полета й няма да те върне,че през деня ще е без теб - наказана,че ще си нейн единствено докато съмне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...