22 окт. 2007 г., 10:17

ИЗЛЪГАНА ДУША

1.2K 0 15
В деня ми никога те няма,но в нощите си само тии убеждавам себе си, че си измама,ала душата ми объркана мълчи.Мълчи, защото те усеща,защото знае, че си още там.Припомня си онази първа среща,със аромат на истини и свян.Припомня си очи, коитоя гледаха като съдба.Кафето си остана недопито,не забелязвахме около нас света.Предостатъчен ни бе покоя.Предостатъчен ми беше ти. Всяка клетка ми крещеше, че съм твояи че времето не ще го промени.И душата ми, за пръв път от години,се усети пълна с цветове.Искаше да подарява римии да получи своите криле.Е, получи ги и оттогаваединствено за теб шепти.Все чака те, като сирак на прага,зад ъгъла да дойдеш ти.Съцето ми не дава да й кажа,че полета й няма да те върне,че през деня ще е без теб - наказана,че ще си нейн единствено докато съмне.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...