В деня ми никога те няма,но в нощите си само тии убеждавам себе си, че си измама,ала душата ми объркана мълчи.Мълчи, защото те усеща,защото знае, че си още там.Припомня си онази първа среща,със аромат на истини и свян.Припомня си очи, коитоя гледаха като съдба.Кафето си остана недопито,не забелязвахме около нас света.Предостатъчен ни бе покоя.Предостатъчен ми беше ти. Всяка клетка ми крещеше, че съм твояи че времето не ще го промени.И душата ми, за пръв път от години,се усети пълна с цветове.Искаше да подарява римии да получи своите криле.Е, получи ги и оттогаваединствено за теб шепти.Все чака те, като сирак на прага,зад ъгъла да дойдеш ти.Съцето ми не дава да й кажа,че полета й няма да те върне,че през деня ще е без теб - наказана,че ще си нейн единствено докато съмне.