Oct 22, 2007, 10:17 AM

ИЗЛЪГАНА ДУША

  Poetry
1.2K 0 15
В деня ми никога те няма,но в нощите си само тии убеждавам себе си, че си измама,ала душата ми объркана мълчи.Мълчи, защото те усеща,защото знае, че си още там.Припомня си онази първа среща,със аромат на истини и свян.Припомня си очи, коитоя гледаха като съдба.Кафето си остана недопито,не забелязвахме около нас света.Предостатъчен ни бе покоя.Предостатъчен ми беше ти. Всяка клетка ми крещеше, че съм твояи че времето не ще го промени.И душата ми, за пръв път от години,се усети пълна с цветове.Искаше да подарява римии да получи своите криле.Е, получи ги и оттогаваединствено за теб шепти.Все чака те, като сирак на прага,зад ъгъла да дойдеш ти.Съцето ми не дава да й кажа,че полета й няма да те върне,че през деня ще е без теб - наказана,че ще си нейн единствено докато съмне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...