Излъжи ме!
Можеш да ме излъжеш, че любовта е хомот,
щом заедно цъфнат мечтите и чувствата.
Отбелязвам си с чуденка в графа "Личен живот",
че и лъжата е към изкуството...
Можеш да ме излъжеш, че хич не ти пука
от гласа ми нечакан на пряк телефон,
че с други разделяш вечеря и скука,
а милите стихове са само за фон.
Можеш да пишеш куп скъпи рецепти
за семейното щастие с мъж и деца.
При мен е отлично на триста процента -
в икона да го положиш пред Сина и пред Отца...
Можеш да лъжеш и не ти е противно,
че триъгълник е Луната, а щом искам квадрат.
Допълваш с усмивка, малко наивно:
- Заедно ще закрачим, дори и към ад!
Не умееш да лъжеш, а уж си голяма...
Излъжи ме и мене! Един път поне!
Че в тебе покълва и няма измама
Разделеното Чувство... Ей тъй бе - на две!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
